Междувременно Несрин е в болницата и вижда Мине, която не е на себе си. Мине ѝ казва, че таксито ги чака отвън. Несрин, която носи бебето, казва на Мине, че ще ѝ помогне да се качи в таксито. В таксито Несрин настанява Мине и бебето и след миг на колебания сяда до нея и казва на шофьора да кара за имението на Рючхан Корман.
-Не, не, аз повече няма да се върна там! – казва Мине.
-А, добре, къде ще отиде? – пита Несрин.
-На дъното на ада! – отговаря Мине.
Несрин води Мине и Кираз в дома си. Тя слага на Мине супа и взема бебето на ръце.
-Дъще, какво е състоянието ти? – обръща се към момичето, което не изглежда добре след прекараната нощ в бара -Как ще бъдеш майка на това дете в такова състояние? Не ти ли е жал за него?
-Това е добре за него. То и майка му ще научат колко горчив е животът. Така ли се успокояваш? Нима един здравомислещ човек би казал подобно нещо? Ако не се погрижиш за себе си, кой ще бъде майка на това дете? Знаеш ли колко много се нуждае то от теб?
-Толкова си млада, целият ти живот е пред теб. – продължава Несрин. – Трябва да се опомниш, нямаш право да се отказваш толкова рано.
-Мислиш ли, че ми е лесно? – пита Мина със сълзи в очите. – Знаеш ли какви бяха моите мечти? Исках да създам семейство, но не се получи.
-Нима нямаш майка, баща, семейство?
-Нямам. – Несрин подава на момичето носна кърпичка. “Имам, но те ме изхвърлиха от живота си. Нямам никого, останах съвсем сама. Семейството ми ме остави само, когато имах най-голяма нужда от него. Тюркян има късмет да има майка като теб. Ако моята майка ме подкрепяше така, защитаваше ме така, мислиш ли, че сега щях да съм такава?
-Слушай, подкрепата на семейството е наистина важна – Несрин прегръща ръката на Мине. -Но поради липсата на тази подкрепа не можеш да постъпиш така с детето си. Ако оставиш детето си, каква ще бъде разликата между теб и майка ти? Сега ти си майка, ще стоиш здраво на краката си заради детето си. Няма да се откажеш от себе си. Болката винаги идва и си отива. Има момент, в който дори аз не виждах края на болката и страданието. Един ден ще осъзнаеш, че си създала семейството, за което си мечтала.
-Сомер и аз бяхме много щастливи – заявява Мина. -Но майка му… Тя никога не ме хареса, никога не ме прие. Смяташе, че съм лоша, защото имам зад гърба си един неуспешен брак. Че съм неподходяща за нейното семейство. По-късно тя принуди Сомер да се ожени за Тюркян. Тя го превърна в мой враг.
-Знаеш ли, че Сомер и Тюркян очакват дете?
-Знам, Тюркян и аз сме жертви на семейство Корман, госпожо Несрин. Бъдете сигурна, че не искам да разрушавам брака на дъщеря ви, но Кираз е дъщеря на Сомер. Тя е внучка на това семейство. Омръзна ми от постоянните оплаквания, унижения и чувството, че съм излишна!
Когато Мине остава сама в стаята, тя прочита съобщението, което ѝ е изпратила Сомер (всъщност това е направила Тюркян, но Мине не знае): “Аз съм в хотела, чакам те”.
Мине веднага си тръгва, оставяйки дъщеря си в къщата на Календер
