Тюркян е в стаята си и иска да даде воля на емоциите си, но се успокоява, когато чува плача на бебето.
След малко Несрин се обажда на Тюркян.
-Прибра ли се Сомер? – пита Несрин.
-Да, той се върна.
-Разговаряхте ли в хотела? Разказа ли му всичко?
-Да, всичко свърши – заявява Тюркян и в същия момент Сомер се спира на вратата на стаята. -С този брак е свършено. Ще се разделя със Сомер!
-Тогава защо все още си в тази къща?
-Мине, нали ти казах. Мине ми повери детето си!
-Спри да се оправдаваш, дъще. Езикът ти казва, че всичко е приключило, но сърцето ти все още е там. Върни се в нашия дом, за да не страдаш. Не е ли достатъчно това, което си преживяла
-Мамо, моля те, не ме притискай! – казва момичето. -Аз и без това се обвинявам за всичко, което се е случило. Аз съм причината за всичко това!
-Защо се обвиняваш? Нима тези, които са причинили всичко това, изобщо не са виновни? Върни детето на баща му и се върни бързо в нашата къща. Ние с леля ще дойдем за теб!
-Не сега, нека първо Мине излезе от болницата. Нека тя дойде в тази къща и да се възстанови. Аз ще ѝ предам дъщеря ѝ и тогава ще дойда.
-Скъпа, ако тази жена, не дай си Боже, не излезе от болницата, ако нещо се случи с нея, ще живееш ли в тази къща и ще се грижиш ли за това дете?
-Мамо, моля те, не казвай такива неща – отговаря Тюркян. – Нека просто да се оправи, за това се моля.
