Севилай отива при Йозер в компанията и изказва недоволството си от подаръка, който той е направил на сина им.
-Моля те, не му давай надежда. Не му давай обещания, които не можеш да изпълниш. Независимо от всичко, ти никога няма да бъдеш до него като баща. Пропастта между вас никога няма да изчезне.
-Ти си тази, която няма надежда, Севилай. Да, сега Мустафа се съпротивлява, но това не означава, че няма да мога да отвърна на любовта му. Отсега нататък ще прекарвам повече време с него, ще се старая повече, докато не станем като баща и син. Ще направя всичко по силите си, за да излекувам раните му. Исках лично да му дам ключовете на колата. Мислех, че ще можем да отидем заедно на екскурзия, но се случиха някои неща…
-Какво се случи? Някакъв проблем?
-Бившата приятелка на Сомер се опита да се самоубие. Синът ми и снаха ми са заподозрени, че са провокирали инцидента. Едва успяхме да спасим Сомер в съдебната зала, но разследването продължава. Жената е в болница, в кома. За да се измъкне Сомер от това, тази жена трябва да се събуди и да свидетелства в негова полза. В противен случай той ще бъде вкаран в затвора.
Йозер продължава. -Снаха ми Тюркян също е в трудна ситуация. Страхувам се, че и тя ще бъде изправена пред съда. Много ми е жал за нея. На всичкото отгоре тя е бременна.
-Каза Тюркян? – Севилай осъзнава, че може би момичето, с което се е запознала, и снахата на Йозер са едно и също лице.
-Да, така е. Повярвай ми, тя не го е заслужавала. Само ако можеше да видиш какво добро и смело момиче е тя. Ако имах дъщеря, щях да я обичам толкова, както нея.
