Халил го отваря и вади писмото, написано от Мелек.
„Халил, това да си до мен е винаги било ценно за мен! В началото не знаех, как да нарека чувствата, които чувствах към теб, но разбрах, че това е повече от приятелство, че те ревнувам от Хандан. Оказва се, че много те обичам! Бракът с теб, за това, че го искат нашите семейства, когато ти обичаш Хандан, ще бъде несправедлив по отношение към теб! Не мога да сваля такъв товар на теб! Затова освен да замина, друг изход нямам!“
-Защо си помислила, че аз съм влюбен в Хандан, Мелек?
-Не ме питай! Не ме питай, Халил! Оказва се, че съм вярвала в това, което са ми говорили!
-Кой ти каза това, Мелек? Не разбирам за какво говориш?
-Хандан! Един път тя дойде при мен и ми каза: „Аз обичам Халил, а Халил обича мен! Но, Халил не може да тръгне против волята на чичо Джумали“, тогава е разбрала за годежа ни. Аз не можах да ти го кажа, защото не исках да те разстройвам. Аз много се разстроих Халил и не знаех какво да правя. Алпай ми каза, че ме обича, че иска да се ожени за мен. Но татко каза, че това никога няма да допусне. И ние избягахме. Халил аз бях много млада и не знаех как да покажа чувствата си.
-Какво преживяхме, Мелек?! Хандан никога не ми е била нещо повече освен приятелка. Аз само теб…
-Разбрах, когато прочетох тефтера! Когато се върнах от Германия, аз въобще не се изненадах, че татко и чичо Джумали не са ми простили, но не можех да разбера, защо ти не си се оженил. Аз даже не разбрах, защо така се разстрои след като аз заминах! Аз си мислех, че си ми ядосан, затова че направих семействата ни врагове!
-Много години живях с мисълта, че не ме обичаш! Но, не те обвинявах в това! Но, тези твои думи, всичко можеше да бъде различно, Мелек! Ти съсипа най-хубавите си дни с човека, който не искаше, а обичах само теб! Всичко това, заради някаква глупава лъжа!
Мелек му обяснява, че от вчера само за това мисли, ако тогава е поговорила с него и му е разказала, е нямало да замине за Германия.
-Всичко щеше да бъде различно. Татко нямаше да ме мрази, а аз нямаше да нося този товар, и чичо Джумали нямаше да избяга в Халфети. Щяхме да станем едно огромно семейство!
-Аз ще се побъркам! Искам да намеря този, който е поел този грях върху себе си, и да му потърся сметка. Искам да си отмъстя за всичките тези тъжни дни!
-Това което е станало, е станало, Халил! Какво ще промени това?
– Това което е станало, е станало с нас, Мелек! Това което е станало, е станало с нас! Животът ни бе откраднат, без да забележим!
-Съдба! Така е писано! Ние не можем да го променим! – казва Мелек!
-Ти си права, ние не можем да променим миналото, но бъдещето можем да напишем ние! – Мелек изненадана поглежда Халил, който се усмихва на Мелек.
