В същото време Сехер приготвя омлет за нея и Яман, и си спомня, колко внимателен и загрижен за нея беше снощи Яман. Все така замислена Сехер не чува, когато Яман влиза в кухнята. Яман вижда замислената Сехер, а също така, че на котлона нещо гори и се пресяга да спре котлона.
-Аз щях след малко да дойда те извикам, защото всички са закусили, освен нас с теб – обяснява Сехер. Яман погалва Сехер нежно по лицето и казва, че това е много добре.
-Аз направих омлет както ти го обичаш с гъби! – смутена обяснява Сехер.
Яман предлага да закусят в кухнята. Развълнувана Сехер се съгласява и двамата подреждат масата…
Сехер си слага от омлета и започва да се храни. Яман влюбено я гледа.
-Ти, защо не се храниш? Защото малко загоря ли? Ако искаш ще направя нов!
Яман хваща Сехер за ръката, за да я успокои и ѝ казва, че освен тях двамата нищо друго не му трябва на масата. Яман вижда, че вратата на кухнята е отворена и става да я затвори. Сехер е видимо притеснена, развълнувана, смутена…
Яман хваща отново Сехер за ръката и ѝ казва, че сега са сами.
-Всичко е толкова прекрасно, да сме тук двамата, само ти и аз! Но, тоест ние двамата за първи път така седим на тази маса! Заедно! Това е първата ни закуска, на която сме само двамата!
-Ъхъ, първата!
-Нека винаги да бъде така! Винаги и навсякъде да бъдем двамата! Какво искаш да правиш днес?
-Не знам… Какво мога да правя?
-Каквото искаш, важното е ти да го искаш! Ако искаш може да излезем да тичаме, ако искаш може да отидем да ловим риба… Или ако искаш може да останем насаме… Може просто да се качим в колата и да заминем нанякъде.
-Добре, аз ще помисля малко.
