Действието прескача. Дефне замислена седи в стаята в конака и дрънка на китарата .
Тя си спомня думите на дядо си: Виж, дъще, не можеш да построиш нов дом върху руйните на стария! – казва Сейит Али. -Кажи на Йомер да намери начин да върне дядо си. А, ти, не заставай между Джумали и семейството му! Това не ти отива, дъще!
Дефне се обажда на Вилдан и ѝ казва, че Йомер е много нещастен, че дядо му е напуснал дома им, и заради нея сега Йомер е между два огъня, а тя нищо не може да направи.
-Не се обвинявай, Дефне, ти за нищо не си виновна! – казва Вилдан, а в този момент влиза Зюмрют и чува разговора им.
-Нека да се обвинява! Я ми дай телефона! – Зюмрют взема телефона от ръцете на снаха си.
-Виж, дъще, всичко, което се случи с нас се случи заради майка ти и теб! Вие разтресохте дома ми като земетресение, изтръгнахте корените ни! А, ти без да се притесняваш се обаждаш тук!
-Не говори така, майко, нима ти отива! – моли я Вилдан.
-А, какво ми отива? Аз се опитвам да запазя семейството си! – отвръща Зюмрют.
-Чуй ме внимателно, ако имаш поне малко съвест, ти ще се махнеш от пътя на Йомер! Не заставай между него и дядо му, иначе кълна се ще ви задуша със собствените си ръце!
-Лельо Зюмрют, аз нищо не съм направила!
-Ти, какво искаш още да направиш? – бясна е Зюмрют.
-Добре, ще се разделим! Ще ви стане ли по-добре? – пита Дефне.
-Това, че сте заедно е престъпление, това е ад! – отвръща старицата.
-Добре, аз повече няма да се доближа до Йомер! Край! Позвъни на чичо Джумали, нека да се прибере вкъщи! – казва Дефне и затваря.
-Какво направи, мамо? – пита Вилдан.
-Какво толкова съм направила? Аз направих това, което ти трябваше да направиш като майка!
