Действието прескача във вечерта. Сехер се приготвя за срещата си с Яман, като си повтаря „Бъди спокойна!“. Яман в костюм, нетърпелив чака Сехер в салона. Сехер се появява, а той не може да откъсне очи от нея.
-Ти си много красива!
-Благодаря ти! Ти още не си ми казал, къде отиваме?
-Ела с мен!
Яман води Сехер в мазето на имението, което по нареждане на Яман, Недим и хората му превърнаха в сладкарница по подобие на любимата сладкарница от детството на Сехер.
-Не мога да повярвам, тя прилича на сладкарницата, която помня от детството си! – развълнувана е Сехер.
-След като не може да излезем навън, за първата ни среща измислих това! Харесва ли ти?
-Много ми харесва!
Дженгер им сервира чай и пудинга, който Сехер е яла с баща си като дете. Дженгер допълва, че е по-оригинална рецепта.
-Няма ли да го опиташ? – подканя я Яман. Сехер загребва с лъжичката от пудинга. -Същият вкус! – възкликва Сехер и му казва да го опита.
-Знаеш, аз не обичам много десертите!
-След като сме на такова място, дай шанс на десерта.
Яман хапва една лъжичка и казва, че наистина е вкусен.
-Ти какви филми харесваш? – пита Яман.
-Аз обичам всички стари филми…
Малко по-късно Яман подарява на Сехер красива музикална кутия, която тя много я харесва.
