На другият ден Зейнеп отива при Фунда и я пита, къде може да отишъл Халил.
-Ти си неговата любима, нима ти не трябва да знаеш това?! Той въобще ли не ти е разказвал за миналото си? Добре, той не ти е разказал, но и ти не си го питала.
-Аз само ти зададох въпрос: Знаеш ли къде е Халил или не?
-Разбира се, че знам! Снощи дори бяхме заедно!
-Така ли?!
-Аз щях да ти кажа, ако вярваш виж, но… не вярвам, че той иска да те види! Но, знай, че днес след работа отново ще отида при него!
-Аз знам, че сте приятели с Хилил и толкова! Халил ми го каза, затова не се опитвай да говориш по-нататък, за да не развалиш репутацията си. Аз дойдох при теб, за да разбера нещо и това е само заради Халил.
-Знаеш ли, когато говориш имам усещането, че се намирам в съда… Ти и с Халил ли така говориш? Интересно ми е, дали харесва такива неща? Разкажи ми за истинските си чувства!
-По-добре ти разкажи, защото виждам, че ти имаш по-голяма нужда от това!
-Аз съм влюбена в Халил! – признава Фунда. – Всеки път когато го видя, не знам какво да правя, все едно сърцето ми ще изскочи! И това в момента, в който се запознахме, а ние се познаваме много отдавна… Накратко казано положението, в което ти се намираш, аз отдавна преживях! Ако си търпелива, може след години да даваш съвети на някой, като мен.
-Аз няма защо да съм търпелива, защото знам, че Халил ме обича. Аз трябва само да се срещна с него и да му кажа „Върни се!“. Поздрави Халил, когато го видиш! Кажи му, че Зейнеп ще го намери, където и да е! – заявява Зейнеп и си тръгва.
