Действието прескача. Зейнеп и Халил седят на пейка край морето.
-Защо постъпваш така с нас? – пита Зейнеп.
-Аз мислех, че ще се справя, но сгреших. За мен няма утре, Зейнеп!
-Моля те не говори така!
-Аз ще те завлека с мен в ямата.
-Ти въобще ли не ме обичаш?
-Какво означава това? Нима не виждаш, че умирим!
-Тогава защо постъпваш така с нас? – пита плачейки Зейнеп.
-Зейнеп, не плачи, моля те!
-Проблемът не е в детето, мама винаги казва, че проблемът е в учителя. Ние също можем да се справим, аз мога да те науча теб, ние заедно ще се научим!
-Зейнеп, няма да ти стигнат силите! Ти няма да искаш да се занимаваш с мен!
-Не ще се занимавам, аз съм упорита! Халил, много те обичам!
-И аз те обичам, но трябва да продължа, какво друго да правя? Ти също, Зейнеп!
-Халил, аз ще бъда тази, която ти поискаш!
Халил хваща Зейнеп за ръката и казва: -Адвокат Зейнеп Йондер! Мисля, че така е най-добре! Ти продължавай така!
Халил пуска ръката на Зейнеп и си тръгва.
