-Тюркян, стига толкова! – изрича Рючхан, уплашена от темперамента на снаха си, който не е виждала у нея досега.
-Не забравяй, че още не съм дала показанията си – напомня Мине.
-Така че направи го, какво чакаш? Никой няма да повярва на евтините ти клевети!
-Когато започна да говоря, веднага ще ми повярват – заявява Мине с убеденост в гласа.-Не забравяй, че ти беше тази, която ме покани в хотелската стая. Ако бях на твое място, нямаше да остана и минута в тази къща. В противен случай ще се наложи да родиш детето си в затвора!
-Стига толкова! Излез веднага! – взема думата Сомер, неспособен да се контролира повече. Майка му го успокоява и извежда от хола.
-Направи каквото можеш – казва Тюркян на съперницата си, показвайки, че не се страхува от нея.
-Тюркян, не се бави – казва Рючхан на снаха си.
-Върви си, Мине, иди при дъщеря си. Тя скоро ще се събуди. Иди и се погрижи за детето си.
-Баба ѝ се грижи добре за нея – казва Мине, без да откъсва очи от Тюркян. -Не съм се притеснявала за нея и няма да се притеснявам, защото дъщеря ми ще расте в тази къща с баща си, баба си и дядо си. Всички ще бъдат до нея.
-Да, Сомер няма да се разделя с детето си, за това ще напуснеш тази къща – уточнява Тюркян.
Ти… – Мина стиска зъби и вдига ръка, сякаш иска да удари съперницата си.
Рючхан трябва да се намеси.
