Садък се лута из квартала и е на крачка да припадне. Брат му го намира и го отвежда в магазина си. Той разтрива лицето му с одеколон и му носи чай от лайка.
-Значи професорът е изхвърлил и теб? – пита Фатих. -От къщата на баща ни? –
Не, аз сам си взех сакото и си тръгнах – отговаря Садък.
-Винаги си добре дошъл в моята къща и на моята трапеза. Можеш да останеш тук, колкото искаш, братко!
-Ти ли ми казваш това? Ти се опита да разрушиш къщата ми с всякакви заплахи и изнудване.
-Наистина го направих, но не без угризения – отговаря Фатих. -Аз те нараних най-много. Ти беше като баща за мен, не съм забравил онези дни.
-Затова ли, откакто се върна, продължаваш да ми нанасяш удари в сърцето?
-Батко, аз не дойдох с лоши намерения. Но вие ме посрещнахте с такава омраза… Никой от вас не ме попита защо съм дошъл, не ме попитахте дали имам проблем. Винаги крещяхте, винаги се карахте, винаги ме унижавахте.
-Позволи ли ни да те попитаме като човешко същество? – пита Садък. -Веднага щом пристигна, тичаше след дъщеря си, сякаш някога си бил неин баща.
-Дойдох много уплашена, батко. Не ми дадохте възможност да обясня както трябва.
-Ти винаги си бил такъв. Фатих, който държи всичко в себе си и изкарва гнева си върху другите. Фатих, който винаги е в беда.
-Точно така, аз винаги се намирам в беда. Моята история беше лошо написана от самото начало. Родителите ми ме изоставиха, казаха, че Фатих трябва да изживее съдбата си. А после си отидоха от този свят. Батко, аз съм свършен!
-Виж, ако искаш отново да ме изнудваш, като ми искаш пари… – Садък заговаря, но брат му го прекъсва: -Дъщеря ми е болна!
-Дъщеря ти? – Садък е изненадан. Не е знаел, че брат му има друга дъщеря.
-Тя се казва Анабел и живее в Германия – казва той.
-Майка ѝ е жената, заради която си напуснал Фериде?
-Племенницата ти е на същата възраст като Дьонюш, батко. Има болни бъбреци, лекарствата вече не ѝ действат. Докторът каза, че спешно се нуждае от трансплантация. – От очите на Фатих потичат сълзи. – Аз и майка ѝ не можем да станем донори. Аз съм в безизходно положение, батко!
