Нухет обаче остава скептична към мотивите на Халис, като се пита дали желанието му да се помирят не е дошло твърде късно. Тя изтъква приликата между нейната съдба и тази на покойната ѝ майка – и двете са отгледали децата си сами. Нухет разкрива, че е болна, и обяснява, че е дошла в Истанбул, за да не остане синът ѝ сам, след като тя си отиде. Халис е изненадан от това разкритие, като изразява загриженост и объркване относно болестта ѝ. Нухет посочва, че макар да се е примирила с болестта си, крайният ѝ изход остава несигурен.
Халис изразява искреното си съжаление, че не е разбрал за проблемите на Нухет по-рано и не е бил до нея, когато е имала нужда от него. Той е видимо развълнуван от откровението ѝ и обещава да подкрепя нея и сина ѝ Кая с цялото си сърце. На свой ред Нухет иска Кая да получи място в семейния дом, като подчертава значението на семейството и принадлежността, особено за благополучието на сина ѝ, след като тя си отиде. Тя признава трудността на израстването без баща и се надява, че с подкрепата на Халис Кая ще може да изпита усещането за принадлежност към по-голямо семейство. Халис, дълбоко трогната от молбата на Нухет, я уверява, че Кая наистина ще има дом в тяхното семейство, също като Ферит.
Междувременно Ифакат и Орхан се справят със собствените си емоционални сътресения. Ифакат е обзета от скръб и разочарование, чувствайки се изоставена и отхвърлена след години отдаденост на семейството. Тя изразява мъката си, че е подложена на натиск от всички страни, особено от страна на Гюлгюн и Сейран, и се притеснява от евентуалните последици от разкриването на тяхната връзка.
Орхан съобщава на Ифакат, че е приключил с участието си в семейните проблеми. Планира да живее по свой начин, тъй като смята, че така или иначе според баща му и семейството не е допринесъл за нищо. Междувременно Ферит и Сейран посещават семейството ѝ. Ферит се оплаква от дядо си. Кязим решава да се намеси и да отиде в имението.
