В този момент пристига Махмуд, на който му се обадиха от конака, че на Кадрие ѝ е зле. Той веднага се прибира вкъщи. Кадрие се оплаква на мъжа си, че Митхат е бил тук и си е изкарал всичко на нея.
-Виждаш ли, татко, ти смяташ, че аз съм виновен, а наш Митхат идва и си изкарва злобата на Кадрие! – казва Махмуд. -Аз разбих количката му, но явно това не е достатъчно. Сега ще види, как ще го набия – добавя Махмуд и тръгва да излезе от конака.
-Стой, където стоиш, Махмуд! – крещи Сеит Али.
-Защо аз трябва да стоя, татко? Защо ме спираш? Какъв е проблемът на Митхат? Какво ще стане с този младеж?
-Виж какво, първо попитай жена си, какво е направила на брат ти? Попитай я!
-Татко, каквото и да е направила жена ми, тя е негова снаха! По този ли начин иска да ми отмъсти! Митхат знае, че е бременна и независимо от това крещи на жена ми!
-Чуй ме внимателно, нека никой да не се бърка на другия в работата!
-Отново аз съм виновен, нали татко?
-Какво друго ще направиш? Ти отряза крилата на брат си, какво ще отидеш и ще го убиеш ли? Чуй ме внимателно, човек така и с враговете си не постъпва!
-Татко, какво говориш? Аз правя всичко, което ми е по силите, за да не може Митхат да си тръгне от нашия дом, семейство от корените си. Ако знаех какво е вражда нямаше да подкрепя Ширхан в хана.
-А какво е станало с Ширхан?
-Техният магазин го затвориха, заради дългове. Ние се опитахме да ги спрем, дадох всичките си пари, който имахме, но те не се съгласиха.
Сеит Али веднага напуска конака.
