Действието прескача във вечерта. Мине влиза в стаята на Тюркян, уж да каже на Айла да отиде и смени памперса на бебето.
-Със Сомер ще празнуваме годишнината си – заявява Тюркян.
-Празнувайте, празнувайте, сякаш е нещо ценно! – отвръща Мине.
-Всеки миг, който прекарваме заедно е ценен, разбира се, че ще празнуваме! – казва Тюркян.
-Аз съм уверена, че Сомер е сложил снимката от ехографа там – казва Мине.
-Да, за да поздравява бебето ни за добро утро!
-Той и снимката на Кираз беше сложил на хладилника, за да ѝ пожелава добро утро! Слага ли си главата си на корема ти, защото той много обича да слуша сърцебиенето на бебето – казва с усмивка Мине.
-Това не те засяга!
-Не мога да кажа, дали Сомер е добър съпруг, но мога да кажа, че е много добър баща! Ти трябва да знаеш, че това, което прави той за теб, преди това го правеше за мен! Аз малко съм ядосана на Сомер, защото това което правеше за мен, го повтаря за теб! Някак си не е хубаво!
-Той не знаеше какво си лъжкиня! Сега той е с тази, която го обича и заслужава неговата любов! Не се ядосвай!
-Колко хубаво, че забременя след мен, знаеш ли?
-И какво означава това?
-Аз говоря за първата нощ, когато правихте любов. Добре, че тогава не забременя, Тюркян. Защото тогава той си легна с теб, защото беше ядосан на мен! Но, след това съжаляваше и молеше за прошка! Знаеш ли, че докато е бил с теб си е представял, че е бил с мен!
-Излез от тук! – Тюркян показва вратата на Мине.
Мине прави всичко възможно да отстрани Тюркян от пътя си и май ще успее.
