Междувременно Сехер е в хола и не може да мисли за нищо друго, освен за казаното снощи от Яман: – “Остава само едно нещо. Меденият месец. Той ще се състои утре, в нашата стая.”
Към нея се приближава Яман и я пита, за какво се е замислила.
-За нищо, за нищо не мисля, просто се чудя!
-Сутринта като се събудих, никъде не те видях. На закуска, също беше мълчалива или ти ме избягваш?
-Не, защо да те избягвам?! Ти нещо искаше да ми кажеш ли?
-Да, трябва да те попитам, дали искаш да отидем някъде, където заедно да прекараме тази нощ? Защото тази нощ е много важна за нас, мога да резервирам стая в хотел, като за меден месец? Може би аз не помислих като ти предложих да го направим тук!
-Не е нужно! Няма да оставяме Юсуф сам. – казва смутена Сехер.
-Добре, както искаш, така ще бъде!
Яман погалва Сехер по лицето, а след това се навежда да я целуне.
-Някой може да види – казва смутена Сехер и бързо добавя. -Ще ми бъде неудобно, ако някой ни види!
