На следващия ден Тюркян се връща в имението. На вратата я посреща Мине, която ѝ пожелава бързо възстановяване.
-Убийца! – обвинява я Тюркян, забивайки убийствен поглед в Мине. – Ти уби детето ми! Докато аз лежах в кръв, ти напусна стаята ми. За да не мога да се обадя за помощ или да се обадя на някого, ти изрита телефона ми, който лежеше точно до мен! За да загубя детето си, ти ме остави в такова състояние и излезе от стаята ми!
По лицата на Рючхан, Йозер и Сомер се чете изненада. Всички те отправят въпросителни погледи към Мина.
-Тюркян, мислиш ли, че съм толкова безскрупулна? – пита Мине. – Аз бях в шок. Какво можех да направя с един ранен крак? Излязох от стаята, вярно е, но за да повикам помощ. Дълго време звънях на Сомер, но той не отговаряше. Добре, че Айла дойде с пощальона и те те закараха в болницата.
-Мине, когато ми се обади, Тюркян още ли беше вкъщи? – пита Сомер.
-Да, така е. Обадих ти се да дойдеш възможно най-скоро, но ти не отговори. Когато Тюркян беше откаран в болницата, ти се обадих отново и ти обясних ситуацията. Може ли да направя нещо толкова ужасно? Тюркан, аз така или иначе нямаше да мога да ти помогна. И двете с теб бяхме зле, нещата можеха да станат още по-зле.
-Лъжеш! – крещи Тюркян. – Ти ме изостави нарочно, за да умре бебето ми!
-Тюркян, стига! Моля те, внимавай в думите си. Аз съм преди всичко майка и не бих могла да нараня нечие неродено дете, особено детето на Сомер. Разбирам, че душата ти страда, но те моля да не ме обвиняваш веднага!
-Душата ми си отиде, загубих бебето си! А ти стоиш безсрамно пред мен и лъжеш! Ти си убийца! Ти си убийцата на моето дете!
-Тюркян, дъще, тези думи не ти подхождат – заговаря Йозер. -Моля те, отиди в стаята си и си почини!
Сомер отвежда Тюркян на горния етаж.
