Действието прескача. Мелек седи в кухнята загледана в синката на ръката си. Митхат влиза при нея, като казва, че е трябвало да разбие устата и носа на този ужасен човек. Мелек го моли да се успокои и го пита, дали знае защо Дефне е отишла да живее в конака и му отговаря: -За да се опита да оправи отношенията ни с татко. Те не ми казват, за да не се разстройвам.
-Браво на децата! Може да се получи, това което ние не можахме да направим! – казва Митхат.
-Но, ако не се получи, моля те, погрижи се за децата ми!
-От къде сега се взе това, како?
Керем излиза от стаята си и се спира пред кухнята.
-Днес бях на лекар, Митхат, лечението на дава резултат.
-Како! – притеснен Митхат застава до сестра си, а Керем, който също чу това не е на себе си.
-Чакай, чакай, не си мисли за най-лошото! Има ново лекарство, ще го пробвам. Вярвам, че ще ми помогне. Аз няма да се откажа, Митхат! Не се тревожи! Но, ако нещо…
-Како, не си и ѝ помисляй!
-Митхат, аз черпя сили от теб, ат децата си, от тези, които обичам! Затова никога няма да спра да се боря!
-Аз ще бъда до теб!
-Знам, Митхат, но това е живота… Ако се не справя, не оставяй децата ми! Това е единствената ми молба към теб, никога не ги изоставай, Митхат!
-Како, аз ти обещавам, но моля те не говори така!
