Халил намира Юсуф на гробището да плаче на гроба на баща си. Юсуф виждайки вуйчо си му казва да го остави на мира. Халил го пита, какво ще прави тук през нощта.
-Вуйчо, аз няма да се върна в онази къща, защото не искам да видя тази жена!
-Юсуф, тази жена е твоя майка и моя сестра! – Халил сваля якето си и с него намята племенника си. -Добре, ще седим тук и ще си поговорим! Разкажи ми, какви са ти проблемите?
-Вуйчо, защо ме питаш? Той дойде да вземе мама!
-А, ние кой сме тук? Кой може просто така, да дойде и вземе майка ти?
-Той ѝ е дал пръстен, а се оказва, че са и бивши гаджета. Тя и татко не е обичала.
-Не го е обичала и какво ще правиш? Ти си облякъл костюм, затова ще си поговорим като мъж с мъж! Виж, майка ти насила я омъжиха. Дядо ти, след който тичаш, той я даде, при това го решил за една вечер, а баща ти веднага се съгласил! Даже не помислил, дали това дете, може да му бъде жена? А какво стана след това, след три месеца я върна обратно и знаеш ли защо? Защото виждате ли, майка ти не можела да му бъде нормална жена. Тя беше още дете, майка ти идваше и си играеше с нас!
-А, какво е станало след това? Как мама се е върнала обратно?
-Тя не се върна, той я върна! Тя никога не би отишла сама!… Моята майка също не обичаше мъжа си, но нас много ни обичаше! Твоята майка е като нея! Само мисли за Юсуф и Серай! Юсуф, не прави така, върни се вкъщи, докато те чакат! Не се притеснявай, аз няма да те водя вкъщи, но виж ти си измръзнал. – Халил си тръгва.
-Вуйчо, почакай ме! – казва Юсуф и тръгва с Халил.
