Отвънка Йълмаз вижда Халил.
– Поздравления за новата кола! Още не си станал съдружник, а имаш нова кола?
-Ти почакай да видиш, какво ще последва по-нататък, г-н Йълмаз!
-Аз знаех, че така ще стане! След като започна да те наблюдава, ти се предаде на него. Хубаво е, когато молиш непознат.
-Аз никого не съм молил!
-Но, се возиш на нова кола.
-Какво имаш предвид? Кажи ми направо!
– Какво да имам предвид? Хубав човек! След като той ти се е доверил и вложил парите си в това заведение, но не знае, че след три дни всичко ще изгуби. Предупреди го, след като така добре те познава! Какво ще кажеш?
-Не се притеснявай, той много добре ме познава! По-добре от теб! Той ми има доверие повече отколкото ти! Кажи, какво ти знаеш за мен?
-Аз много добре те знам! Много добре!
-Кажи ми, на какво си ме научил? Дали си ме научил нещо да поправя?
– Сякаш щеше да направиш нещо, ако те бях научил.
-Добре и за това си забравил. Кажи ми, какво сме правили само ние двамата с теб? Дали сме ходили в парка или заедно на мач?
-Нима ти се отделяше от полата на майка си?
-Кажи ми, какво си ми купил ти на мен? Някога, дали си ми купил подарък? Само за мен!
– Ако го бях направил, щеше ли да ми бъдеш истински син?
-Ето виждаш ли, г-н Йълмаз? Теб никъде те няма в моя живот! Никъде! Затова за мен дума „татко“ не означава нищо! – казва Халил и се качва в колата.
-Не означавало нищо, виждате ли? Все едно ние нямаме такива пари? – говори си сам Йълмаз. -Сложи него на мястото на баща си, а аз нищо не означавам за него… Но, ще видиш ти…
