Действието се връща в имението. Сехер чете книжка на Юсуф, но той ѝ признава, че въобще не му се спи. Сехер му казва, че трябва да заспи, защото е лошо да си нарушава графика за сън.
Яман също не може да стане от масата, защото Зия предлага да изпият по кафе, защото отдавна не са го правили заедно. Яман постоянно поглежда часовника си, а Зия му казва бавно да пие кафето си.
Действието прескача. Яман влиза в стаята на Юсуф. Юсуф му казва, че не може да заспи, а леля му си играе с него, за да може да се върне съня му. Сехер с очи казва на Яман, че нищо не може да направи.
-На какво играете, за да се включа и аз? – пита Яман.
– „Познайте чрез усещане, познай по аромата“ – ние с леля я измислихме тази игра. Хайде, затваря очите си! – подканя Юсуф чичо си. -Сега ще ти дадем нещо и ти трябва да познаеш, какво е това.
Юсуф сваля колието на леля си и го поставя в ръката на чичо си.
-Май знам какво е това! Това е колието на леля ти! – казва Яман.
-Да ти отгатна! – отвръща Юсуф и връща колието на леля си.
-А сега трябва да познаеш по аромата. Затвори очи! – нарежда Юсуф. -Но, какво да бъде това? Моят любим аромат! -говори си Юсуф и приближава главата на леля си близо до чичо си, като предупреждава чичо си. -Чичо, помириши, но не накланяй много главата си.
-Хъм, не съм уверен, що за аромат е това?!
-Аз мисля, че ще познаеш, още малко помириши! Чичо, да ти подскажа ли малко?
-Давай!
-Ароматът прилича на любимите ми сладки.
-Ти обичаш лимонови сладки. Мирише на лимон?!
-Не, но ти си много близо! Този аромат прилича на сладки с лимон! При това аз много я обичам, а и ти също много я обичаш.
-Май познавам този аромат, да кажа ли?
-Кажи!
-Това е ароматът на леля ти!
-Ти победи чичо!
-Това е също така и моят любим аромат! – признава Яман.
-Леля, ухае много хубаво, като на сладки с лимон, нали чичо?
-Да, така е юначе!
Юсуф казва, че сега е ред на леля му и обещава веднага след това да заспи. Яман излиза от стаята, като преди това казва на Юсуф, да не задържа леля си, защото тя също иска да спи.
