Действието се пренася на летището, къде приятелите на Йомер се сбогуват с него. Халил, Мираза, Вилдан и Зюмрют също са там. Зюмрют се ядосва, че Джумали не е дошъл, за да изпрати внук си.
Йомер се оглежда, явно чака Дефне.
Мираза му казва, че е време. Йомер се сбогува с близките си.
Джумали заедно със Сеит Али наблюдава внука си отдалеч.
В последният момент, преди да влезе в сградата на летището пристига Дефне.
Виждайки Йомер се усмихва доволен и прегръща любимото си момиче.
-Виж, не слуша никой! Все едно дойде! – казва Сеит Али на Джумали и тръгва да излезе от колата.
-Ти без това насила ме доведе до тук, не излизай от колата, за да не ни издадеш! – казва Джумали.
-Аз така се изплаших, че повече няма да те видя – казва плачейки Дефне.
-Не плачи! Ти ме видя! – опитва се да я успокои Йомер.
Йомер се сбогува с Керем и му благодари, за това, че е довел сестра си.
Зюмрют се ядосва, че Дефне е дошла, а Вилдан ѝ отговаря, че момичето също има право на това.
Йомер моли Дефне да му се усмихне, независимо, че знае, че не ѝ е леко. Дефне подарява медальон на Йомер във вътрешността, на който е сложила нейната и неговата снимка.
-Аз си купих тефтер, в който ще записвам всички дни, в който ти ще бъдеш далеч от мен, а като се върнеш, заедно ще го прочетем.
Йомер влиза в сградата на летището.
-Лек път! – пожелава му отдалече Джумали със сълзи на очи. -Хайде да вървим, за да изпълня задълженията си на наставник!
