В болницата Яман разговарят с лекаря за Сехер.
-Г-жа Сехер все още не се е събудил – съобщава лекарят. -Жизнените ѝ функции са нормализирани. В момента няма опасност за живота ѝ.
-Искате да кажете, че тя ще се оправи? – пита Яман.
-Няма счупвания. Възможно е обаче да има някои усложнения в долната част на гърба ѝ вследствие на падането, може да има проблем с краката. На сутринта ще мога да ви кажа нещо по-конкретно.
-Тя си е ударила главата – Икбал взема думата. -Възможно ли е да има трайни увреждания? Загуба на паметта или нещо подобно?
-Както казах, трябва да изчакаме до сутринта, но общото ѝ състояние е добро. Можете да бъдете спокойни! – казва докторът и си тръгва.
-Уф, нищо точно не може да каже! – отвръща Икбал и ядосан сяда на един стол. Тя се страхува, че Сехер може да знае, че някой я е бутнал по стълбите. Тя дори може да знае кой го е направил.
-Икбал, защо си толкова напрегната? – пита Яман, озадачен от нервната ѝ реакция. В края на краищата лекарят не им е съобщил лоша новина.
-Как да не съм, скъпи Яман? Много ми е тежко. Първо това, което направи Зухал, после болестта на Юсуф. Откакто се оженихте, не сте имали нито един спокоен ден. Ами ако сега нещо се случи със Сехер? Ами ако не може да ходи?!
-Ще се оправи, вярвам в това – казва убеден Яман. – И това ще преживеем. – Яман насочва погледа си към Дженгер. -Върви си вкъщи. Не казвай нищо на Юсуф.
Икбал се отправя към тоалетната.
-Ами ако си спомни нещо, когато се събуди? – прошепва паникьосана Икбал на себе си. – Ами ако каже, че съм я бутнал? Ако каже това, с мен ще е свършено.
