-Халил разреши ми! – казва Али Фуат, като все още държи чинията и моли Бирсен да му сложи супа.
-Няма храна! – отговаря Бирсен. -Халил, моля ви, вървете си!
Йълмаз сяда на масата и казва на Бирсен да сложи супа на Али Фуат и на него също, за да хапнат заедно.
Халил моли отново Али Фуат да си вървят.
-Халил, сега тази работа засяга само нас двамата! – казва Али Фуат и моли Халил да седне на масата. Халил сяда.
-Ако аз му кажа да седне, той не сяда, но виж как слуша, когато вторият му баща му каже – отбелязва Йълмаз.
Бирсен налива в картонената чиния супа на Али Фуат. Той хапва една лъжица от нея, а Йълмаз го пита, дали е като храната в затвора. Али Фуат отговаря, че не е и казва на Бирсен, че много вкусно готви.
-Но, знаеш ли, има нещо, което е като в затвора, непоправимите престъпници също така седяха срещу мен и си търсеха жертва, когато им е скучно! – казва Али Фуат гледайки в очите Йълмаз, който седи срещу него. -А, аз ги гледах в очите и продължавах да се храня, за да разберат, че не се страхувам от тях! Аз съм свикнал никой не може да ми развали апетита.
Али Фуат взема лъжицата и продължава да се храни. Йълмаз не издържа и ударя по масата.
-Кой наричаш престъпник, а? – крещи Йълмаз. -Аз имам хартия, че съм чист, чист! А ти какво имаш? – пита Йълмаз като се доближава до Али.
Ядосан Халил става от мястото си.
-Халил, ти за малко не ме обеси, заради майка си… А сега си станал приятел с един убиец! – крещи Йълмаз.
-Ти си убиец, ти! – отвръща Халил, който е задържан от Серай и чичо си Тургут, за да не нападне Йълмаз.
-Халил, вземи този човек и си трогвайте! – казва Бирсен.
