Камерата се пренася в стаята при Сехер, която лежи в леглото си и чете книга. Тя оставя книгата и прави опит да стане, но блъска с ръката си, хапчетата, които са на шкафчето. Яман, който е в банята, чувайки шума веднага идва при нея.
-Какво се опитваш да направиш? Защо не ме повика?
-Не исках да те притеснявам – отговаря Сехер. -Много се разстройвам, че ставам товар за теб. Не знам, как ще мине тази седмица?!
-Ти, май, още не си разбрала какво ти обещах? Не само тази седмица, месец, годни, докато дишам аз винаги ще бъда до теб! Аз ще бъда толкова близо, че ти само трябва да си протегнеш ръката и аз ще я хвана. Разбра ли ме?
Сехер кима с глава.
Яман сяда в леглото до нея.
-Ти чу какво каза лекаря, една седмица трябва да си почиваш, а след като се оправиш ще продължим с медения месец, а до тогава, аз ще бъда твоите ръце и крака. -Яман прегръща Сехер. -Ако искаш може просто да се облегнеш на моето рамо. – Сехер щастлива се сгушва в прегръдката на Яман.
На вратата се чука и Сехер притеснена подскача.
-Успокои се, това е нашата стая – казва Яман и става. Сехер също прави опит да стане.
-Дори и не си ѝ помисляй да ставаш! Не се притеснявай, това е Недим!
-Физиотерапия ли? Времето толкова ли бързо мина? – пита Сехер изненадана.
