Икбал, която не намира друга възможност, решава да си събере багажа и да замине някъде далеч. Докато вади куфара си от гардероба, в стаята влиза Зия.
-Ти цял ден се опитваш да разбереш какво знам – казва Зия. – Видях те. Ти бутна Сехер. Ритна я в петата, заради което тя падна. Дори четиридесет куфара не са достатъчни, за да съберат мръсотията ти! – Зия тръгва да излиза.
-Скъпи, ти не разбра всичко – Паникьосаната Икбал спира Зия.
-Замълчи! Аз не съм луд! Аз ще говоря! Ще говоря сега и всички ще разберат истината!
-Зия, за Бога, нека поговорим!
-Остави ме на мира! – Зия издърпва ключа от вратата. -Няма да се измъкнеш оттук! Всички ще видят каква гадина си! – Зия излиза от стаята и заключва вратата.
-Моля те, отвори! – Икбал дръпва дръжката. -За Бога, нека поговорим!
-Няма да мълча повече! Яман ще разбере всичко! –
Разтревожен от виковете, Яман се появява в коридора.
-Батко, какво става? – пита той и се приближава до Зия. – Защо Икбал крещи така?
-Аз видях всичко. Икбал го е направил. Тя е тази, която бутна Сехер по стълбите! Икбал е виновна, тя го е направила нарочно. Тя нарочно бутна Сехер надолу! Тя искаше да я убие!
Яман завърта ключа в ключалката. Втурва се в стаята и се втренчва в снаха си с убийствен поглед. Ужасена Икбал се отдръпва до стената. Яман стиска ръцете си около врата ѝ и я вдига нагоре. Лицето ѝ става алено.
