Действието се връща в болницата.
-Халил, аз искам да те попитам нещо. Когато бяхме в чифлика на Али Фуат, аз ти казах за детската стая.
– Да погледнем, дали още е там?
-Аз не мога да забравя, защото видях нещо.
-Какво си видяла?
-Пъпче!
-Добре и какво от това?
-Пъпчето на дъщеря му! – пояснява Зейнеп. Халил предполага, че Али Фуат я е запазил. Зейнеп му обяснява, че пъпчето пада най-малко след седмица, а той е казал, че дъщеря му е починала след един ден.
-Добре, да преминем на главния въпрос! Какво искаш да кажеш?
-Мисля, че Селким Гърли е жива!
Халил знаейки истината, казва на Зейнеп, че говори глупости. Зейнеп му казва, че не иска да обвиняваАли Фуат, че не казва истината, но може да крие нещо от тях. Халил ѝ отвръща, че е безсмислено да се занимава с това. Защото Али Фуат е невъзможно да крие нещо от тях, тъй като той целият си живот им е разказал. Зейнеп предполага, че може да са сбъркали датата. Халил я уверява, че сега когато работи заедно с Али Фуат, ще се опита да разбере и добавя: -Но, кажи ми, какво да правя с теб?
-Аз не знам, какво да правя с теб! – отвръща Зейнеп.
-Ако искаш мога да ти кажа, какво да правиш! Ти още сега ще ме прегърнеш и ще ми кажеш „Добре, скъпи, не си отивай, не ме оставяй!“. За останалото аз ще се погрижа!
-Това, което казваш ме плаши!
-Зейнеп, какво отново направих?
-Ти се шегуваш и не разбираш, че през всичките тези дни и нощи, аз се притеснявах, Халил! Не знаех къде си и очаквах да ми изпратиш съобщение!
