Действието прескача. Сехер се връща в стаята си, където видя как Яман набързо нещо остави в шкафа на бюрото си.
-Защо ме гледаш така? – пита той.
-Какво скри там? – любопитна е Сехер.
-Нищо не съм скрил!
-Няма ли да ми кажеш?
-Няма нищо за казване, просто си оправях бюрото.
-Ние нали си обещахме да сме честни един с друг?
-Аз нищо не крия! – казва Яман като взема патериците на Сехер. -Ти защо не си в леглото? – пита Яман и взема Сехер на ръце.
-Какво правиш? – протестира Сехер.
-Тъй като не ме слушаш, аз насила ще те отнеса в леглото.
Яман събува маратонките на Сехер, а след това я завива, като ѝ казва, че има още малко работа и след малко ще се върне.
-Но, ти нищо ли няма да ми кажеш за изненадата? – пита отново Сехер.
-Не знам за какво говориш! – отвръща Яман.
-Това е моята най-лоша черта, като ми кажат нещо, аз не го забравям, докато не разбера какво е то.
-Аз все още не знам за какво говориш, но като се върна ще поговорим – отговаря Яман и излаза от стаята.
