Действието се пренася в имението. Тюркян влиза в хола с Кираз на ръце, където е Мине.
-Кираз, миличка! – казва Мине. -Веднага ми дай дъщеря ми!
Тюркян подава детето на Мине.
-Аз ви звънях, къде бяхте, защо не ми вдигахте? – пита Мине, като пипа Кираз за бузките и обвинява Тюркян. -Тя е измръзнала!
-Много бързо забрави времето, когато носеше детето по барове и кръчми – казва Рючхан, която влиза в хола.
-Айла, направи каша за Кираз, сигурно е огладняла – казва Мине.
-Тя не е гладна, аз я нахраних! – отговаря Тюркян.
-Ти повече няма да вземеш моята дъщеря, няма да я водиш никъде! – казва бясна Мине.
-Баща ѝ беше с нас, а той може да вземе дъщеря си, когато поиска – отвръща спокойно Тюркян.
-Ти не можеш да ме измъчваш така! И ти и Сомер се опитвате да ме отдалечите от дъщеря ми, но няма да ви го позволя!
Тюркян се приближава до Мине и сяда срещу нея.
-След злото, което ми причини, ти какво си мислиш, че ще ти взема Кираз?
-Ти все още ме клеветиш. И да твоята цел е да вземеш дъщеря ми! Но, напразно се стараеш!
-Ти много се страхуваш, нали? Много се страхуваш, че ще се разделиш с дъщеря си?
В този момент Сомер се обажда на Тюркян.
-Скъпи, кажи?
-Любима, аз малко ще закъснея, защото ще поговоря с татко.
-Добре, скъпи!
Тюркян казва на свекърва си, че Сомер ще закъснее малко.
Мине нарежда на Айла да ѝ донесе да хапне нещо тук.
-Айла, храната на г-жа Мине отнеси в стаята ѝ – казва Тюркян и излиза от стаята.
