Действието се връща в настоящето, в къщата на Кадер. От там от където завърши предния епизод, когато Кадер попита Йълмаз, как е убил Дженет.
-Какво говориш? Кой ти каза? – пита Йълмаз. -Какво убийство?
-Жена ти сама е написала така в писмото си, че за нейната смърт носи отговорност мъжа ѝ.
-Защо говориш сега за това, г-жо Кадер? Нима сега му е мястото?
-Днес като се прибрах вкъщи ме спря една съседка, тя те е видяла как сутринта си ме забрал и ме попита, какво правя с човек като теб, дали зная с кого си имам работа. Когато така ме попита, аз разпитах и разбрах! Остави моята съседка, но твоят собствен син е завел дело срещу теб от името на майка си. Кой син ще каже, че баща му е убиец, г-н Йълмаз?
-Ние със сина ми отдавна не се разбираме. Адвокатът на майка му го подкрепи и всичко отиде твърде далеч!
-Не знам, но чувайки това, аз малко се изнервих. Когато ти ми се обади, аз трябваше да ти кажа да не идваш, но откъде у мен такава смелост?!
-Добре хубаво! Човекът, който ти е казал тези неща, не ти ли каза, че аз съм невинен?
-Каза, каза, но аз мисля за жена ви. Как човек може да напише такова нещо за мъжа си и да го даде на адвокат, г-н Йълмаз? Чудя се какво ли е преживяла тази жена?
-Почакай! Това което преживяхме с теб, нека да си остане между нас ако искаш!
-Стана ми интересно, затова го казах.
-Това, което става в брака между мъж и жена не може да се казва на трети човек, не е позволено, тоест порядъчният човек няма да разкаже! Ето как ще ви го обясня аз! – отвръща Йълмаз.
-Разбрах! Тогава аз ще ви кажа, че моята смелост с това свърши, г-н Йълмаз!
-Какво говорите г-жо Кадер? Трябва ли да ви се извиня за нещо, което не съм правил? Да преклоня глава, а? Извинявай, но аз не съм такъв човек! – Йълмаз става от дивана.
-Ти тръгваш ли си? – пита Кадер.
-А, има ли смисъл да остана?
-Не!
Йълмаз си тръгва, но Кадер го спира и му дава чорапите, който изплете, за да си спомня за нея, когато ги носи.
-Ти си вложила толкова труд в тях, ще ги взема разбира се!
