Действието се премества в затвора. Мине разговаря с адвоката си. Тя му показва снимка, която е получила от Тюркян, и заявява: -Тя ми я изпрати, за да ме нарани още повече. Тази снимка не е ли достатъчна за моите показания? Жената прави всичко, за да ме подлуди.
-Ти си казала: трябва да убия и теб. После си добавила: Трябваше да използвм отрова за плъхове. Това са показания на свидетел.
-Да, не отричам думите си!
– Отговори ми?!
-Казах ги, защото всички в къщата, с изключение на Сомер, ме малтретираха. Накрая Тюркян се опита да ми отнеме дъщерята. Тя ме остави да копнея за дъщеря си, въпреки че живеехме в една и съща къща. Трябваше да кажа това, за да се спася от всичко това. Не можех да си представя, че нещата ще се развият по този начин!
-Госпожа Тюркян ви е заплашила с дъщеря ви, така ли?
-Да, тя каза, че никога повече няма да я видя. Каза, че дъщеря ми никога няма да ме нарича мама. Ако тя има свидетели, аз също имам такива. Нека полицията разпита Сомер и госпожа Рючхан, и дори прислужницата им Айла.
-Разбирам – Адвокатът посяга към документите. -Между другото, в съда е подадена молба за попечителство.
Мина, като чува това, много се изненадва.
