Халил с чичо си Тургут в участъка. Той пуска пред комисаря последното съобщение от Али Фуат. Комисарят пита Халил кога за последно се е виждал с Али Фуат. Халил казва, че на всички въпроси ще отговори, но преди това иска да знае дали нещо се е случило с Али Фуат.
-Снощи с яхтата си е излязъл в морето. А сутринта са намерили яхта пуста в открито море! Бреговата охрана заедно с водолазите продължават да търсят в моето, а жандармерията на брега! – отговаря комисаря.
Халил е шокиран от новината.
-Комисар, а какво търсят те? – пита Халил.
-В началото си мислехме, че е нещастен случай, но след като разбрахме, че е имал проблеми със сърцето, сигурно е паднал в морето, но докато не намерим тялото, сложно е да се каже нещо определено – обяснява комисаря.
-Не, не може да е това! – отказва да повярва Халил. -Откъде знаем, че той е излязъл в морето? Кой е бил с него? Не чухте ли, съобщението му!
Комисарят моли Тургут да изведе Халил навън, за да вземе глътка свеж въздух. Халил не може да си представи, че може да загуби Али Фуат, защото го смятал за свой баща…
Халил и чичо му отиват на брега на морето. Там виждат приятелят и довереният човек на Али Фуат – Йомер. Халил го пита, какво става.
-Става това, което е предначертано от Бога, синко, а ние проявяваме търпение и чакаме! – отговаря Йомер.
Йомер казва на Халил, че ще бъде добре ако каже истината на г-ца Зейнеп. Халил го пита, как да го направи, как да ѝ каже, след като баща ѝ не можа.
-Халил, г-н Али Фуат те смяташе за свой син! След като си му син, това е твое задължение – казва Йомер.
