Дьонюш иска да изхвърли всички сувенири, свързани със Сердар, в морето. Неочаквано Сердар се появява в двора зад къщата на Каландър.
-Моля те, нека поговорим. – казва Сердар, приближавайки се до Дьонюш.
-Махай се! Не искам да говоря с теб! Искаш! – Сердар хваща Дьонюш за ръката и я завлича в една странична уличка, така че никой да не може да попречи на разговора им.
– Права си, аз съм виновен. Вината е моя, че не ти казах в началото, че живея с братовчедка си. Ако искаш, да отидем при майка ми, тя да ти каже. Аз мога да се обадя на баща ми, ти го попитай. Ебру е моя братовчедка.
-Омръзна ми да слушам едни и същи оправдания. – Отговаря Дьонюш.
– Кой е Махмут? Казваш, че Махмут е твой съквартирант, и Дьонюш ще ти повярва, нали?
-Няма да ми повярваш, ако кажа, че Ебру е моя роднина – пита Сердар.
-Трябваше да ни запознаеш. Вместо това което направихте? Продължихте с играта си, продължихте да ме лъжете.
-Кълна се, че казвам истината. Ако Ебру беше моя приятелка, нямаше да дойда тук. Щях да приема, че всичко е приключило. Но аз не искам да те загубя. Особено не заради такова недоразумение.
-Ти вече ме загуби! – заявява Дьонюш с, без да дава никаква надежда на Сердар.
-Наистина ли? Значи това е била твоята любов? Ако е така, прощавай, но… мисля, че просто си търсеше повод да ме напуснеш.
-Не дойдох ли тук, за да изясня това, което не разбра правилно? Нима изобщо не ме познаваш? Как можеш да мислиш, че мога да те напусна?
-Ти се промени! – заявява Дьонюш с очи, пълни със сълзи. – Твоят свят се е променил, Сердар. Онзи Сердар, с когото израснах, в когото вярвах и когото обичах, не би ме излъгал. Но ти не си той. Вече не ти се доверявам. Колко месеца минаха, откакто беше в Измир? Вижте какво ми причини. Заради теб никога повече няма да се доверя на никого! Заради теб загубих вяра във всичко!
Дьонюш тръгва бързо към дома си. Сердар дори не се опитва да я спре.
Наистина ли всичко между тях е приключило?
