Вечерта Яман влиза в стаята при Сехер и вижда, че тя не е изяла вечерята си. Той я кара да хапне още малко, за да има сили.
-Аз хапнах няколко лъжици от уважение към теб, но повече не мога – казва Сехер, която е на ръба да се разплаче.
-Добре сега кажи, какво искаш да правиш? – пита Яман.
-Искам да спя – отговаря Сехер.
-Сега ще ти оправя възглавницата – казва Яман и оправя възглавницата. -Искаш ли да ти донеса още една, за да ти е по-комфортно.
-Не, така ми е добре, а и теб постоянно те товаря.
-Ти не ме товариш! Въобще не мисли за това! През нощта ако имаш нужда от нещо, просто ме събуди, колкото и да е късно! А сега си лягай и сутринната ще се събудим с хубави новини – Яман гаси лампата и ляга до Сехер.
Сехер се обръща на една страна и започва да плаче. Колкото и да се опитва да не бъде чута, тя е чута от Яман.
Яман веднага се навежда над нея и се опитва да я успокои. Сехер се обръща към него и му признава, че днес е чула, това което Юсуф му е казал. Ако тя не може да ходи, тя също се страхува от това, че няма да може да се грижи за Юсуф, а и ще бъде в тежест и за двамата.
-Това няма да се случи! – отговаря уверен Яман като прегръща силно Сехер. -Ти ще се оправиш!
-Не, ние трябва да планираме всяка вероятност! Ти не си задължен да търпиш всичко това – казва Сехер като не спира да плаче. -Ако аз завинаги остана така, то по-добре… да се разделим.
-Не си го ѝ помисляй! Аз до края на живота си ще бъда до теб и ще те прегръщам! Няма да те пусна! Ако теб те няма, живота ми ще се превърне в ад! Никога няма да те оставя! Никога не забравяй, че сме си обещали да бъдем заедно, докато смъртта ни раздели.
