Анупама се моли за щастието на семейство Шах и се кани да си тръгне с Ануж, когато Хасмух я спира и се извинява, че я е оставил сама. Анупама признава, че има нужда от него, но изтъква, че семейството се нуждае от него повече. Тя успокоява Хасмух и го призовава да не се напряга.
Кавия се извинява на Ванрадж, като му признава, че се е чувствала несигурна и оправдава действията си. Ванрадж осъзнава, че връзката му с Кавия е лишена от смисъл, и решава да се върне към предишното си аз, за да ѝ даде урок.
Хасмук уверява Анупама, че тя заслужава щастие, и възхвалява любовта на Ануж към нея, като я сравнява с благословията на Кришна. Той съветва Анупама да приеме Анудж в живота си, като се позовава на неговите грижи и загриженост през последните дни. Анупама остава смаяна, докато Анудж се моли на Бог, а спомените за времето, което са прекарали заедно, заливат съзнанието ѝ.
Ануж забелязва шока на Анупама и ѝ предлага утеха, като ѝ напомня, че семейството ѝ е заедно и времето ще излекува раните им. Той насърчава Анупама да даде приоритет на собственото си благополучие и изразява собствената си тъга, от това, че тя е разстроена. Ануж я пита дали ще го придружи и Анупама се съгласява, като мълчаливо се присъединява към него в колата. Анудж закара Анупама до дома ѝ, като я информира за предстоящите срещи и я призовава да се яви по-рано в офиса, но тя мълчи.
