Действието се пренася в заведението, където Халил е завършил ремонта и го показва на Зейнеп. Погледът на Зейнеп се спира на една маса, на която има табелка Али Фуат Гърли.
-Ние отделихме тази маса за баща ти – казва Халил. -Отвънка, заради студеното време все още нищо не сме правил. Скоро ще открием заведението.
-Поздравявам те! Много красиво е станало!
-Зейнеп, ти обидена ли си ми? Ние купихме много неща, всички чакат откриването.
-Животът все пак продължава!
-Ти добре ми си? – пита Халил като погалва Зейнеп по лицето.
-Не знам! Аз останах затрупана под многото лъжи.
-Аз също съм част от тези лъжи, нали? Зейнеп, какво става и на мен ли си ядосана?
-Не ме разбирай неправилно, ти нямаш нищо общо с това! – Зейнеп каза на Халил, че единственото нещо, което я държи на крака сега, е неговата любов. Тя на никой няма доверие, нито на майка си, нито на баща си, нито на чувствата си, единствено има доверие на него. -Ти си най-хубавото, което се случи в живота ми! Ти си моя компас!
Зейнеп признава на Халил, че в последните дни си мисли, дали наистина Али Фуат не е убил майка ѝ.
-Ти не му ли повярва?
-Да повярвах на Али Фуат, а не на баща ми, който толкова дълго ме е лъгал, за да не ме загуби. Може и за това да ме е излъгал. Може и теб да е излъгал?
-Зейнеп, аз никога не знаех какво е бащина любов и нямаше да разбера, ако това, в което ти се съмняваш беше истина.
