Междувременно Сомер отива в затвора, за да се види с Мине.
-Слушам те! -казва той, когато Мине сяда срещу него. –
Толкова много ми липсвате ти и дъщеря ни. Как е Кираз?
-Добре. Ти затова ли ме извика тук, за да ме попиташ това?
-Повиках те, за да ме измъкнеш оттук – отговаря Мине.
-Шегуваш ли се с мен?
-Трябва да ме измъкнеш оттук! – казва Мине.
-Не трябваше да си губя времето и да идвам тук – отвръща Сомер.
– Ако не направиш това, което ти казвам да направиш, няма да видиш Кираз дори в сънищата си. Разказах на адвоката си за всичко, което ми сторихте. Разказах му за страданията и тормоза, които претърпях от ръцете на жена ти. Ето го доказателството! – Тя поставя на масата снимката, която Тюркян ѝ изпраща в затвора. – Обърни снимката.
Сомер обръща снимката и вижда почерка на Тюркян, която е написала: „Нека това бъде твоята утеха!“
-Разказах му и колко голям натиск оказахте върху мен, за да си призная за опита за самоубийство, добавя Мине. – Признах му, че си ми дал акции като подкуп, както и пари и други неща. Казах всичко. Заявлението е подготвено, мога да оттегля признанията си по всяко време. Ти и жената ще бъдете арестувани като убиец и съучастник.
-Не се страхувам от теб! – заявява Сомер, забивайки твърд поглед в бившата си любовница.
-Знам, че се страхуваш само от това, че ще загубиш Кираз, и че нещо може да се случи с Тюркян. Ето защо ще те изправя срещу страховете ти. Отиди и поговори с някой адвокат. Той ще ти каже, че не блъфирам. Той ще ти каже, че ще загубиш. Или ще оттеглиш иска и ще ме измъкнеш оттук, или ще съсипя живота ти. А що се отнася до онази молба за попечителство, която си подал… никога няма да го получиш.
