Действието се връща при Сехер. Юсуф, който отиде в тоалетната по невнимание се заключва в нея и започва да вика за помощ.
В стаята е само Сехер, която чува вика за помощ на Юсуф, и започва да вика някого да му помогне, но никой не я чува, а за беда не може да си намери телефона. В тоалетната пада кошчето за боклук, чийто звук плаши Юсуф твърде много. Той си спомня за времето, когато е бил отвлечен, и се паникьосва и започва да крещи, че не може да диша, Сехер ужасена става или по-скоро се свлича от леглото, пълзейки, стига до вратата на тоалетната, но не успява да я отвори.
Яман пристига в най-критичния момент.
-Какво става, защо си на пода? – пита той притеснен и тръгва да вдигне Сехер от пода.
-Остави ме мен, Юсуф се е заключил в тоалетната – обяснява със сълзи на очи Сехер.
Яман казва на Юсуф да се отдалечи от вратата и разбива врата, а след това прегръща и успокоява уплашения си племенник.
-Чичо, аз бяха затворен като тогава, когато ме затвориха онези лоши хора! – казва уплашен Юсуф.
-Успокой се, юначе, ние с леля ти сме тук, до теб! – казва Яман и пуска Юсуф до леля му, която седи ридаеща на пода. Юсуф прегръща силно леля си, като ѝ казва, че вече е добре. Сехер му се извинява, че не е успяла да му помогне. Идва Дженгер, а Яман му казва да се погрижи за Юсуф. Дженгер и Юсуф излизат. Яман вдига на ръце Сехер, а тя силно го прегръща продължавайки да плаче.
-Всичко мина, не се притеснявай! – казва Яман и я слага в леглото.
