Дефне отива при Юнзиле, за да ѝ каже, че гостите са дошли, но вижда, че тя е много притеснена и уплашена.
-Юнзиле, какво става с теб? Със Зейнел ли е свързано?
-Не.
-Ти не искаш да се омъжваш?
-Искам разбира се! Аз също искам семейство като всички. Зейнел е добър човек. Аз ще свикна с него.
-Но, ти не го обичаш? Човек иска да се ожени за този, на който принадлежи сърцето му.
-Иска… Но, ще стане това, което му е отредила съдбата!
-Майка ти ли те притиска?
-Не!
-Леля нещо ти каза?
-Не, не, аз искам! Аз сама искам това! Моята съдба трудно може да се промени! Аз се съгласих на този, който ме обича. Но, ти не се предавай!
-При мен също нещата не са толкова прости!
-Йомер е смело момче, а ти също си момиче, което знае какво иска! Ако се борите заедно, то ще стигнете до щастието!
Дефне прегръща Юнзиле.
След това следва церемония според традицията и Юнзиле и Зейнел са сгодени.
