На следващия ден Мине е освободена от затвора. Тя отива направо в имението на Корман, където предизвиква голяма суматоха. Чувайки виковете ѝ, Сомер и Тюркян слиза по стълбите.
-Сомер, мога ли да видя Кираз? – пита Мине.
-Защо си тук? – пита Сомер.
-Липсва ми дъщеря ми – казва тя.
-Не можеш да видиш Кираз. Хайде, махай се оттук!.
-Сомер, защо се държиш така сега? В крайна сметка миналия път си говорихме толкова хубаво.
Сомер извежда бившата си любовница пред портата.
-Защо си дошла тук? – повтаря той въпрос си. Исках да си взема нещата и да видя дъщеря си.
-Ако ми се беше обадила, щях да ти донеса нещата. Отсега нататък не можеш да идваш тук просто така.
-Добре, тръгвам си – казва Мина. – Защо си толкова ядосан? Когато дойдох тук, исках да ти благодаря. Благодарение на теб….
-Ядосан съм, защото Тюркян не знае нищо! Още не съм ѝ казал.
-Съжалявам. Мислех, че вие двамата сте говорили като мъж и жена и сте стигнали до споразумение, затова дойдох със спокойна душа. Но кажи на Тюркан да не се тревожи. Тя няма да ме види повече в тази къща.
-Замълчи – Сомер се връща вкъщи, където жена му и майка му водят напрегнат разговор в коридора.