Сомер пристига, за да вземе Тюркян от родния ѝ дом. Тюркян не възнамерява да се връща в имението за през нощта, но не иска да събужда подозренията на баща си за ситуацията в брака си и се качва в колата на съпруга си.
-Ако аз не бях дошъл, ти нямаше да се върнеш вкъщи, нали? – заявява повече, отколкото пита Сомър, след като вече са на път.
-Да – признава Туркан.
-Слушай, ти си омъжена. Не можеш да ходиш тук и там, когато си поискаш.
-Това е къщата на баща ми. Не ми трябва ничие разрешение!.
-Тюркан, ние сме женени! – напомня Сомер, спирайки колата. – Аз съм твоят съпруг.
-Естествено…. Ти си ми съпруг, а си повярвал на любовницата си вместо на жена си! Опитваш се да я измъкнеш от затвора! Където и да погледна, виждам само причини за развод! – Тюркан слиза от автомобила. Сомър също излиза и я спира.
-С какво ме заплашваш? – пита той.
-Аз не съм като Мине, не заплашвам никого.
-Прекалено много ме притискаш.
-Наистина ли? О, виж какъв огромен товар носиш заради Мине….
-Ти ме караш да избирам между теб и Кираз – заявява Сомър.
-Какъв избор? В края на краищата Кираз е с теб. Когато излезе наяве колко психично болна е тази жена, ти ще бъдеш единственият настойник на Кираз.
-Това не е толкова просто. Такива дела се проточват с месеци.
-Сомер, дори и да загубиш в съда, Мине е в затвора. Когато присъдата стане окончателна, тя ще прекара там много години. Кираз ще бъде с теб.
-Ти изобщо нищо не разбираш! Мине може да отмени всичко, да отмени показанията си. Тя ще каже, че съм я хвърлил от балкона, че съм искал да я убия. Аз няма да мога да го отрека, защото нямам доказателства.
-Не можеш да направиш нищо?! – заявява Тюркан, гледайки съпруга си с презрение.
-Съжалявам, но не мога да бъда толкова смел като теб. Аз съм баща. Не мога да пожертвам Кираз. – Сомер се качва в колата си и тръгва, оставяйки Тюркян сама на пътя.
