Юсуф идва в стаята при леля си и ѝ казва, че много се е притеснявал за нея, като я пита, дали я болят краката.
-Не, вече не ме болят. Аз не мога да ги движа, но вече не ме болят. А, ти как си?
-Аз съм добре. Нали спомняш, че имах фобия от затворени пространства, но нея вече я няма. Чичо, дойде, преди да си легна и ние поговорихме с него. Той ми каза, че в нашият дом няма от какво да се страхувам.
В този момент идва Яман. Сехер казва на племенника си, че повече не трябва да се страхува, защото чичо му ще дойде и го спаси. Те са семейство и всички проблеми може да ги решат заедно. Сехер пита Юсуф дали е гладен.
-Да, много!
-Добре, аз ще ти направя нещо за хапване, ако чичо ти ми помогне!
Яман се приближава и взема Сехер на ръце.
-Когато и аз си има жена, и аз ще я нося така на ръце – казва Юсуф.