Действието се връща в настоящето. Халил и Зейнеп пътуват. Зейнеп разбира, че жената, която е оставила гласовото съобщение е позвънила от уличен телефон и по-късно ще ѝ изпратят адреса, къде се намира телефона.
-Пусни отново записа, Зейнеп. След като тя познава мама, може и аз да я познавам.
Зейнеп пуска съобщението и пита Халил дали е разпознал гласа. Халил ѝ отговаря, че му е много познат, но след миг на колебание казва, че не може да си го спомни.
Халил моли Зейнеп да ѝ изпрати съобщението и адреса. Зейнеп е сигурна, че жената ще ѝ се обади още един път.
-Ах, дяволе, Йълмаз! Това ще бъде много хубав подарък за сватбата ни, ако може да влезеш в затвора! – казва Халил.
Халил се сеща нещо и моли Зейнеп отново да пусне записа.
-Досещаш ли се на кой може да е този глас?
-Зейнеп, тази жена казва нещо страшно, тя не говори за убийството на мама, а за други убийство!
-Може ли Йълмаз да направи това?
-Когато става дума за Йълмаз, той може всичко да направи. Виж, мама беше убита от Йълмаз, но не за един ден. Той я убиваше цели 38 години. Това е убийство, което не се смята пред закона.
-Но, той е виновен!
-Напълно!
