Действието прескача на следващия ден. Сехер се събужда с усмивка и отново раздвижва краката си.
-Как си? Можеш ли да движиш краката си? – пита Яман.
-Да всичко е наред, даже мисля, че съм по-добре от снощи! Знаеш ли, повече не искам да лежа в леглото! Можеш ли да ми донесеш патериците? А, също така, донеси ми обувките, който ми подари, не за да ги нося, а да бъдат мотивация за мен!
Яман изпълнява исканията на Сехер.
При тях идва Юсуф, на който Сехер казва, че е започнала лека-полека да се оправя. Юсуф е много щастлив и казва на леля си и чичо си, че отива да каже и на чичо си Зия, за да го зарадва с хубавата новина.
Юсуф нахлува радостен в стаята на чичо си Зия, където е и Икбал и му съобщава, че леля му е започнала да се оправя, дори е станала на крака.
Чувайки това Икбал побеснява.
