На следващия ден Сердар се събужда от звука на блъскане по вратата. Той се надига от леглото и я отваря. Пред входа стои Садък.
-Извинявай, сине, че те събудих, казва Садък. – Разбрах, че Несрин се е разболяла. Тъй като не можах да се свържа с никого, дойдох да я видя. Къде са те сега? В болницата ли са?
-Не, те са се върнаха в Айвалък – отговаря Сердар.
-Какво имаш предвид, че болна Несрин е поела на път? – Садък е още по-разтревожен.
Междувременно Дьонюш и Несрин влизат в дома си. От горния етаж до тях достига звук от хъркане. Разбира се това е Фатих, който спи във фотьойла, а краката му са поставени на масичката за кафе. Въпреки че е тук от няколко часа, той вече е успял да направи голяма бъркотия в стаята.
-Какво става? – пита объркан Фатих, след като се е събужда.
-Къде е Садък? – пита Несрин.
-Той замина за Измир – отговаря той. -А ти какво правиш тук? Нали си болна?! Брат ми ме помоли да се грижа за къщата в негово отсъствие.
-Аз да съм болна?
-Виждам, че си здрава, слава на Бога.
-Казаха ми, че Садък е болен, че не може да стане от леглото си. Защо един болен човек ще тръгва на такова дълго пътуване? О, главата ми е на път да се пръсне – Несрин осъзнава, че е станала жертва на интригата на дъщерите си и че съпругът ѝ изобщо не е болен.
