В същото време Халил води Мелек до дървото на желанията.
-Дали някой от желанията са се сбъднали? – пита Мелек.
-Понякога аз идвам тук и връзвам панделка и с едно и също желание – признава Халил.
-Винаги едно и също? – изненадана е Мелек.
-Винаги едно и също!
-Изпълни ли се?
– Бях си пожелал цял живот да бъда с теб! Сега си пожелавам същото! – казва Халил
Халил дава панделка на Мелек за нейното желание и връзва една за своето желание.
-Ако бяхме дошли преди няколко дена, щях да си пожелая изследванията ми да бъдат добри, но сега си пожелавам да бъда щастлива до края на живота си с любимите си хора! – казва Мелек, а Халил, който не каза истината на Мелек за изследванията е много тъжен.
-Но, защо, ти не си щастлив, Халил? – пита Мелек. -Защо в очите ти има тъга?
-Не, аз съм много щастлив!
-Да, знам, че ти се притесняваш за мен, но виж резултатите от лечението са много добри! – казва щастлива Мелек. -Всичко се развива много добре! Идват хубави дни!
