Селчук се обажда на Сомер защото е разбрал, че Мине е подала молба за ограничителна заповед срещу него.
След като разбира за ограничителната заповед Тюркан се обажда на Мине.
-Чаках да ми се обадиш – казва Мине.
-Ти отчаяно ме молеше за услуга – припомня ѝ Тюркян. – Въпреки всичко, аз ти доведох дъщеря ти. Така ли ми се отблагодаряваш?
-Каква благодарност очакваше?
-Слушай, Сомер не се чувства добре. Липсва му дъщеря му. Ти получи попечителство над дъщеря си, Кираз вече е при теб, но нека Сомер да може да се види с нея също.
-Разбира се, че ще я види, но нека първо потърпи малко. Знаеш ли колко много ми липсваше детето, когато бях в затвора? Вие ме вкарахте там без причина. Подставихте ме, оклеветихте ме!
-Никой не те е наклеветил – отговаря Тюркян. – Ти много добре знаеш, че си виновна. Няма значение, няма да отварям повече тази тема. Кираз се нуждае от баща, а Сомер – от дъщеря. Ти създаваш излишно напрежение. И още тази ограничителна заповед… Не го прави, Мине. Нека баща и дъщеря да могат да се виждат. Така ще е най-добре за всички.
-Това все още са хубави дни, скъпи ми Тюркян. Вие ме наранихте много. Докарахте ме до състояние на отчаяние и ще получите това, което заслужавате.
-А какво ще кажеш за това, което направи?- пита Тюркян. – Как може да си толкова нагла? Няма да оставя нещата така, нали се досещаш!- казва Тюркян и затваря.
