Действието се връща назад в миналото.
Йълмаз заедно с Дженет и бебто Халил са при доктора. Джанет пита лекаря, дали синът ѝ никога няма да се излекува. Той отговаря, че е трудно, но не е невъзможно и обяснява, че заради преждевременното раждането, той не се е развил напълно.
Намесва се Йълмаз, който казва на лекаря, че той е предупреждавал жена си, че това дете постоянно ще боледува, те трябвало да имат още един син, но заради жена му, той е починал.
-Заради мен? – шокирана е Дженет.
-Не заради мен! Какво говориш?! Като че ли аз го носех в корема си! – отвръща Йълмаз.
Идва медицинската сестра и казва на лекаря, че спешно трябва да дойде. Лекарят излаза.
-Поне един път си признай, това което си направил! Поне един пот! – казва Дженет.
-Какво да си призная?
-Не е ли истина, че заради твоите побои Халил се роди по-рано?
-Не ме побърквай, жено! Отново твърдиш, че аз съм лошият!
-Това дете се роди, заради теб по-рани!
-Ти си тази, която неправилно го носеше в корема си! Ти постоянно обвиняваш мъжа си, вместо да приемеш вината си! Дай ми детето?
-Какво ще правиш с него?
-Ще го излекувам! Дай ми го!
-Не докосвай, детето ми!
-Все едно, че аз не съм негов баща?! Дай ми го!
Йълмаз взема Халил на ръце и казва на Дженет да вървят.
-В приюта, къде?! Хайде да тръгваме!
-Ти, какво говориш, Йълмаз? Побърка ли се?
-Аз те проверявах. Къде може да ходим, разбира се, че у дома! Хайде да тръгваме!
Джанет иска да вземе детето, а Йълмаз ѝ отговаря, че тя толкова силно го е прегръщала, че на детето му е трудно да диша. Може пък бащината любов да го излекува.
