-Какво правиш тук? – пита я той все така ядосан и я хваща за ръката и насила вкарва в кабинета си.
-Защо си дошла?
-Дойдох да попитам Сечук, къде беше снощи?
-Ти, какво побърка ли се, искаш да ме направиш за смях ли? Ще тръгнеш и всичко мой приятели ли ще питаш?
-Да, ако трябва всички ще питам! Ти ми каза да се върна при мама и татко, но аз не отидох и няма да отида! Ако си мислиш, че като се държиш така аз ще се предам, трябва да знаеш, че няма да го направя! Продължавай да изпитваш търпението ми! Да видим до какво ще доведе това!
-Аз вече ти казах, че до нищо няма да доведе, защото няма да ти простя! Ти ще виждаш само този Сомер! Не трябва да ме следиш или ходиш по петите ми!
-Ти не можеш да приемеш, че си загубил от Мине, затова се държиш така! Затова си го изкарваш на мен!
-Загубил?!
-Да!
-Тюркян, тебе не те ли притеснява това, че даде детето ми на тази маниачка? Още ли смяташ, че си права? Аз ли реагирам неразбираемо, защо съм маниак и съм загубил, държа се неразбираемо и си го изкарвам на теб, така ли се получава? Защото ти нищо не си направила, Тюркян! Наистина нямам какво повече да ти кажа!
-Вместо да ми се ядосваш, трябваше да ме разбереш! Аз ти казах, да не се съгласяваш Мине да излезе от затвора! Сам си виновен, че се стигна до тук! Но, за съжаления в нашия дом, някой някои неща не вървят според нашите разбирания. Затова трябва да те разбирам, ти така си свикнал! Не може да очаквам това от теб!
-Добре Тюркян, ти също не очаквай нищо от мен, след като ми причини болка! Защото нямаш право на това!
-Добре! Нека тогава всеки да прави, каквото си иска! Нека всеки да живее, така както си иска! – казва Тюркян и с гръм и трясък си тръгва.
