-Ти си голямо разочарование за мен! -казва Сомер.
-Аз ли съм разочарование? Ти си неспособен да обичаш, Сомер! Когато те гледам, това, което виждам, ме наранява повече от гнева. Показваш любовта си като милост, защото си израснал, научен, че любовта е милост. Любовта обаче не е такава. Тя е спонтанно чувство, което не изисква условието за даване и вземане. Не аз съм голямото разочарование, а ти! – обвинява го Тюркян. – Знаеш ли защо? Защото, когато ти се съгласи на този фалшив брак, аз бях тази, която премина през всичко. Аз ти простих. Аз възкресих предаденото си сърце. Невиждан и пренебрегван като дете, Сомър, лишен от любов, спеше на гърдите ми по цяла нощ. Гладех косата на това момче, обичах го! Успокоих сърцето ти, което бе пораснало с гнева на майка ти. Излекувах раните, които баща ти не беше в състояние да излекува. И какво направи ти? Веднага щом се върна към живота, ти ме хвърли в огъня! Тъй като те обичах безусловно, винаги се връщах при теб – продължава Туркан. – А ти мислиш, че любовта ми е милост. Не се опитвай да ме наказваш отново. Най-голямото ми наказание е да обичам човек като теб. – Тюркян забива показалеца си в гърдите на съпруга си, след което излиза на балкона, за да глътне малко свеж въздух.
