Зейнеп се обажда на майка си и я пита, защо е поканила гост на вечеря без да я пита и ѝ казва, че много добре е направила.
Армаган щастлива казва на Джем, че е поканила Джанер, а Зейнеп се е съгласила. Джем ѝ казва, че не харесва този младеж, защото му се струва, че се преструва и нещо крие от тях. Армаган го обвинява, че си измисля, а той ѝ напомня, че май е забравила какво е работил преди да се пенсионира, и колко е бил добър.
-Не съм забравила, комисар Джем, но не се дръж вкъщи, все едно си на работа!
-Ех, Армаган, виж какво става? Така ме засегнаха едни думи на Халил…
-Разбира се, че ще те засегнат, защото той е невъзпитан и некултурен човек!
-Те така ме засегнаха, но знаеш ли, той беше прав! Той ми каза: Ти не си истински баща като Али Фуат, който се отказа от Зейнеп, заради щастието ѝ. Виждаш ли сега, какво правим ние Армагана?
-Али Фуат да не би да имаше дете, че за да знае какво е да си баща? Той ли се грижеше за нея, когато боледуваше? Той ли я е носил до сутринта на ръце, когато не искаше да заспи?…Аз отгледах, детето си със сърцето си! Той лесно е могъл да я изтръгне от сърцето, защото тя никога не е била там! Аз мисля за бъдещето на дъщеря ни и искам за нея най-правилният мъж!
-Най-правилният мъж, така ли, като хитрият Джанер? Или правилен като Халил, който заради доброто на Зейнеп премълча, че сме го наклеветили?
Армаган казва на мъжа си, че много добре знае, че Халил само ще разстрои и разочарова дъщеря им, а ако Джем търси виновен, да се погледне в огледалото, защото той е започнал тази лъжа. Тя му казва да се успокой до довечера, защото не иска да създава неприятности, когато дойде Джанер.
Джем се обажда на старите си колеги от полицията и ги моли да проверят миналото на Джанер.
